Внушението в хипнотично състояние е важен метод при лечението на невротичните разстройства. Хипнозата е позната от дълбока древност. Практикували са я жреците в древен Египет, религиозните водачи в Индия, позната е била и в нашите земи. През XVIII век тя привлича вниманието на медицинската общественост с опитите на виенския лекар Месмер, описани в труда му “Животински магнетизъм”. Наименованието “хипноза” е дадено от английския хирург Бред през 1842 г. и произлиза от гръцката дума “хипнос” - сън. Приема се, че хипнозата представлява условнорефлекторен, “частичен” сън или особено състояние на “транс”. В днешни дни, очистена от мистицизма и заблудите на миналото, тя широко се използва в медицинската практика. Хипнозата може да се предизвика чрез различни дразнители (движения, звуци, светлини и др.), но особено значение за практическото използване на хипнозата с лечебна цел има предизвикването й чрез словесно внушение.